3 Март

Стандартен
Честит 3-ти Март!

Днес е 3 март! Ден, в който да почетем и да си спомним за всички онези героични мъже и жени, които жертваха живота си за свободата и благоденствието на нашият народ! Ден за равносметка, ден, в който миналото оживява за да се замислим за бъдещето! Бъдещето, което ковем днес! Бъдете отговорни, пазете и почитайте историята си! Човек без минало, няма и бъдеще!
Съхранявайте зорко паметта на България в сърцата си! Бъдете Българи, където и да се намирате!


Дърво без корен

Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.

Дърво без корен ли си, нямаш нищо.
Ни ласка, нито майчина сълза…
А щом от корените се отричаш,
за тебе няма даже свобода.

И брулят те и ветрове. И хора.
Ограбват те. А после разпиляват.
И сриват те направо със земята,
но тебе няма кой да утешава…

Дърво без корен лесно се отсича,
щом то на корените не държи.
Но винаги там някой го обича
и страда с неговите съдбини.

Нямаше как да подмина Немили-недраги! Предлагам ви един откъс от един „разказ с елементи на разсъждения“ из темите по литература за седмокласници!

Във всеки разговор на героите, във всяка тяхна постъпка проличава горещият хъшовски патриотизъм. Макар и доброволно да са се отрекли от радостта на домашното огнище, „бедните скитници” мечтаят в самотните нощи да се завърнат в родната земя – тъй близко и тъй далеч от тях. Носталгията отправя стъпките им към Дунава: „На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоменанията им, мечтите” И техният копнеж по родината бликва още по-неудържимо: „О, Българийо, никога не си ни тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!”тези чувства несамо не размекват хъшовете, а каляват волята им…

…Безкористието и родолюбието на хъшовете го карат (Вазов)  горчиво да възкликне, мислейки за дребните интереси и стремежи на своите съвременници: „Тогава беше времето на самопожертвованията, както днес е епохата на дребните характери.” Със същите болка и гняв Вазов възкликва: „Бедни, бедни, Македонски, защо не умря при Гредетин!” Забравени са миналите идеали, миналите високи измерения на човешката доблест. Присъдата на големия патриот и хуманист е ясна и открита: страшно е това време, в което не се почитат миналите герои, не се зачита доблестта, саможертвата. И днес повестта „Немили-недраги“ пленява сърцата на честните и родолюбиви българи не само с романтичния подвиг и революционната устременост на героите си, но и с безсмъртните си идеи, върху които и днес би трябвало да се замислим.

Бъдете свободни и в мислите и в действията си!!!

Накрая няма как все пак да не ви почерпя за празника 🙂

Вземете си от моята шопска салата трибагреник!

 

 

Усмихнат и ведър ден ви желая!

Advertisements

2 responses »

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s