Tag Archives: кокос

Happy Birthday Niya! Part 2: Arielle The Little Mermaid

Стандартен
След почти 2 месеца от рождения ден на Ния най-сетне остана време да покажа и втората ѝ торта.
Темата на рождения ден беше ясна още месеци преди това, а именно любимката ни Ариел 🙂
Ариел
Самата Ариел не ми се получи съвсем както ми се искаше, но за жалост тогава времето ми беше крайно недостатъчно.
За сметка на това пък тортата беше страшно вкусна!
А ето и рецептата:
За първият етаж на тортата ми бяха нужни три дози, а за горния две:
Продукти за блата:

1/2 ч.ч. кристална захар

3 яйца

3/4 ч.ч. брашно

1 ч.л. бакпулвер

2 с.л. мляко

1 ванилия

щипка сол

Приготовление:

Първо загряваме фурната на 200 градуса.

Отделяме белтъците от жълтъците и ги разбиваме на сняг в суха и чиста купа, като постепенно добавяме захарта, ванилията и щипката сол. Разбиваме докато получим лъскава и стегната смес.

Към белтъците добавяме един по един жълтъците и разбъркваме добре.

След това добавяме брашното, бакпулвера и млякото като ги редуваме.

Печем на 180 градуса за около 20-30 минути. Най-добре следете да не прегори, защото всяка фурна пече различно. Изваждаме от фурната и изчакваме напълно да се охлади, след това разрязваме блата на две.

 

За кокосовия крем на първия етаж са ви необходими:

500 гр. маскарпоне

150 мл. неподсладена сметана (може и мляко)

4-5 с.л. пудра захар

около 100гр. кокосови стърготини

300 гр. бонбони рафаело

Разбиваме маскарпонето със пудрата захар и сметаната  с миксер. Ако крема ви се стори не достатъчно сладък добавете още захар. Ако стане много гъст добавете още малко мляко/сметана, ако стане много рядък добавете още кокосови стърготини и/или пудра захар.

 

Крема разпределяме върху блатовете равномерно, а върху него разпределяме нарязаните на половина бонбони рафаело.  300 гр. бонбони рафаело ми стигнаха за два блата, а тортата имаше общо 4, т.е. единият остана без бонбони само с крем.

 

За вторият етаж направих крем брюле:

 

 Карамелен сироп:

1ч.ч. захар

180мл. вряща вода

 

Приготовление на сиропа:

Най-напред си приготвяме сиропа, тъй като трябва да изстине напълно за да се сгъсти. Може да го приготвите и на предния ден.

Слагаме водата да заври. През това време слагаме захарта в тенджера и разтопяваме докато стане светло кафява на слаб котлон. Сваляме от котлона и при непрекъснато бъркане добавяме водата на струя. Бъркайте докато разтопената захар и водата се обединят. Оставете настрана да се охлади напълно.

Продукти:

500 мл. сладкарска сметана (неподсладена и по възможност животинска)

5 жълтъка

100 гр. захар

ванилия

500гр. маскарпоне

Приготовление:

Изсипваме сметаната в малка тенджерка и я кипваме. След като кипне, изключваме котлона и оставяме сметаната да почне „къкри“ за 5 минути. Добавяме ванилията.

През това време в отделна купа (огнеупорна) разбиваме жълтъците и захарта а миксер. Разбиваме докато не стане пухкав и светло жълт крем. (Приблизително 5 минути)

Кипваме сметаната отново и веднага след това я изсипваме към яйчната смес, като не спираме да бъркаме.

Слагаме сместа отново на котлона за около 2-3 минути, докато се посгъсти леко.

Сваляме от огъня и изчакваме да изстине напълно.
Разбиваме маскарпонето с миксера и към него добавяме постепенно вече изстиналия крем.

С карамеления сироп сиропираме блатовете преди да ги измажем с крема.

 

Ариел

 

Освен тортата бях приготвила и различни видове мъфини и сладки, за жалост не успях да снимам почти нищо (добре, че поне на тортата имам) 🙂

 

Все пак успях поне кейк попса и сладките да щракна. Не много сполучливо, но все пак е нещо.

Кейк попс

 

 

Кейк попс и сладки

 

Сладките са с фъстъчено масло. За пръв път ги правих по ето тази рецепта на Мария. Станаха божествено вкусни! Пълнежа е оцветено маскарпоне, разбито с пудра захар, а перличките са от фондан.

 

Рецептата за кейк попс е ето тази.

За завършек още няколко снимки на  тортата.

Ариел

 

 

 

Ариел

 

 

Ариел

 

До скоро!

Летен Фест в Еделвайс, новото ми име и предизвикателството Ани

Стандартен
Всъщност предизвикателствата са три 🙂
Започвам с кулинарното и изключително приятно предизвикателство при Надя.  Вече съм ви разказвала за нея в тази публикация. Тази година тя беше част от Летният Фест, който се организираше от общината. Имаше много забавления за малки и големи. За децата  имаше гримиране, по избран от тях модел. Освен това имаше така нареченият Spielmobil, което представлява една стара, т.е. излязла от истинската си употреба пожарникарска, строителна  или друга кола, каравана, автобус и т.н.. Целта на въпросната кола е да предложи на децата въжмоност за игра, когато тя не съществува. Да речем на места, на които няма детски площадки или както в случая на един такъв фест.  Децата могат да я разгледат и да си играят с играчките и оборудването: най често има водни игри, топки, огромни легени, който се пълнят с вода и децата ловят риби (пластмасови естествено).  Ох, малко се отплеснах…но наистина е интересно и е нещо, което да речем в България не съществува като вид и форма на забавление.
Освен това имаше сцена, на която различни музикални и танцови групи ни забавляваха.
Задачата на Надя бе да се грижи за телесното благоденствие на хората, предлагайки вкусни и апетитни храни. Такива имаше естествено в изобилие! Все още си спомням вкуса на прекрасните зеленчукови шишчета на грил…а колко вкусен бе дресинга само…Освен това имаше кус-кус с билки и зеленчуци, както и огрооооомни бургери и още много вкусотийки 🙂
Аз лично се грижих за десерта т.е. сладката част. Благодаря на Надя за прекрасната възможност! Научих много и спечелих много ценен опит!
Всъщност това бе един от най-мащабните ми проекти и беше много интересно и същевременно напрегнато да подготвя „менюто“. Трябваше да е едновременно ефектно, не много трудоемко (имайки предвид количествата), лесно преносимо, трайно и освен това човек трябваше да има възможността да си хапне десерта без прибори!
Пръв във всички класации се оказа господин Мъфин и как не! Абсолютно заслужено. Мъфинът не само дава безброй възможни вкусове, а и избора за декорация е едва ли не безкраен.
Аз се спрях на две изпитани и многократно доказали се рецепти :
Tropical Cupcake
Chocolate Chestnut Cupcake
Tropical Cupcake
Следващият ми избор беше Cakе Pops. Това обаче се оказа истинско фиаско! Тъй като не съм свикнала лятото в Мюнхен да е „истинско“ и да надвишава 25 градуса, изобщо не помислих, че шоколада ще се топи на 40 градуса на слънце…..ето така човек трупа опит! 30 минути след като ги изкарах започнаха да капят като зрели круши 😀 Интересно обаче или по точно в потвърждение на законите на Мърфи те бяха един от най-желаните десерти 🙂 Сега нали знаете, че съм тичала да вадя студени от хладилника 🙂 Тогава не ми беше така забавно, приех го като провал, но сега се прокрадва сладка усмивка на лицето ми и лек гъдел в стомаха 🙂
Имаше три цвята: розово за момичета, синьо за момчета и тъмен шоколад за всички останали 🙂
Lemon Cake Pops
Lemon Cake Pops
Следващата сладост в списъка ми бяха меденките, които поднесох на сватбените ни гости.
Honey Cookies
Имаше и още няколко десерта, но за жалост си бях забравила камерата!!! и нямам снимки от тях…Опит, опит, опит трупам!!!
Ето го и най-верният ми фен, дегизиран като ангел:
The most loyal fan
След доста дълго обмисляне реших да променя името си, това на страницата всъщност, иначе аз още съм си Нунката 🙂 Новото име е Sweetland Republic. Имам си и ново лого, за което сърдечно благодаря на съпругът си 🙂
Нямаше как да не спомена промяната на името в днешната си публикация, но цялата история ще запазя за един по-късен етап, когато дай боже ще имам доста за разказване 🙂
Ето, че и неусетно стана време за предизвикателството на Ани.
Обясненията за предизвикателството съща са от нея:
„От известно време в интернет пространството между кулинарните блогъри с под 200 последователи тече  игра от типа „Предизвиквам те – предай нататък“ .
Един блoгър oтгoваря на 10 въпрoса , задени oт друг блoгър и oт свoя страна задава други 10 въпрoса на други 10 блoгъри с пoд 200 пoследoватели“
Предизвикана от Ани отговарям на нейните 10 въпроса:
1. Имате ли лични приятелства сред блогърите?
Да, но за мен е по-точно да се каже, че имам блогъри сред приятелите 🙂 Не съм създавала приятелства с вече съществуващи блогъри, но се зародиха няколко добри познанства.
2. Смятате ли, че времето , което отделяте на вашия блог е достатъчно?
Не мога да определя точно. Понякога имам чувството, че съм изцяло погълната от блога. Друг път си мисля, че трябва да инвестирам много повече и да изпробвам много повече неща, за да е интересен.
3. Бихте ли се занимавали професионално с хобито си?
Да, това е крайната ми цел. В момента съм все още на фаза „зреене“. Имам идеи, които обаче все още имат нужда от шлифоване.
4. Кое място в света бихте посетили повече от веднъж?
О, много, много места. Страшно много обичам да пътувам и се стремя всеки път да посещавам различни места. Ужасно щастлива съм, че и съпругът ми споделя тази ми страст и откриваме света заедно. Любими са ми много места: Рим, Барселона, Андалусия, Северна Испания, Чинкуе Тере, Перуджа, Амстердам…Винаги, бих се връщала в Рим и Барселона. Мисля, че до момента това са абсолютните ми фаворити (като изключим родният ми град Пловдив, там не мога да се върна, защото е винаги в мен и с мен).
5. Имате ли любимо местенце – заведение, ресторант, кафене и кое е то и с какво ви спечели?
Имам няколко любими места. Най-общо мога да кажа, че ми харесват места, който предлагат интересна и здравословна кухня. За мен е важно храната да е не просто сготвено ястие, а да има вложена идея и мисъл. Харесват ми нетрадиционните комбинации на вкусове и аромати. Друг определящ и важен фактор е качеството на храната.
6. Мислите ли, че в България се цени достатъчно качествената храна?
За мен е доста трудно да определя, тъй като не живея в България вече повече от 10 години.
Въпреки това, не мисля, че българинът не цени качествената храна. По-скоро мисля, че българинът няма етаблирана кулинарна култура.
Мисля, че липсата на такава и „неоценеността“ на качествата храна е и икономически обусловена. Българинът не получа достатъчно средства на месец, за да може да инвестира в по-качествена храна. От друга страна пък нищо не може да се сравни с домашно отгледаните зеленчуци и плодове, които все още не са лукс на българският пазар.
Трудно ми е да дам конкретен отговор, тъй като и понятието „качествена храна“ не е такова.
Забелязвам обаче, че все повече блогъри публикуват рецепти с продукти, които не са типични за България. Това страшно ме радва, защото виждам как България се отваря към света и как започва лека полека на налага своята кулинарна култура. Мисля, че това е правилният път и освен това съм сигурна и виждам, че има много талантливи хора в България.
7.Ако трябва да избирате между скъп домакински уред, за който отдавна мечтаете или скъпа дреха,обувки или аксесоар, кое бихте избрали?
Домакински уред категорично.
8. Харесвате ли да смесвате нетрадиционни вкусове и коя е любимата ви комбинация?
Да обожавам. Има доста. Джинджифил, мента и бъз, сушени плодове и мента в студена салата от арабски кус кус. Сушени смокини и кестени в шоколадови кексчета. Супа от целина с джинджифил и лют пипер. Картофено пюре с уасаби. Винегрет за салата с малини, козе сирене с мед и лавандула и още много други…
9. На море или на планина?
На море през лятото и на планина през зимата.
10. Имате ли друго хоби?
Даа. Обичам да апликиран и да правя малки декорации. Декорациите, които сама правя са най-вече за празници и рождени дни. За собствената си сватба също направих част от декорацията 🙂
Ето и блогърите, които предизвиквам 🙂
а ето и въпросите:
1. Как открихте кулинарията за себе си?
2. Кое е най-вкусното ястие, което сте приготвяли?
3. Какво предпочитате: шоколад или ягоди?
4. Колко блога следите редовно?
5. Защо и кога решихте да си направите блог?
6. Кой е най-верният ви фен?
7. Хоби или професия е кулинарията за вас?
8. Разходка в планината или следобедно кафе с готварска книга в ръка?
9. Мислите ли, че фотографията е от основно значение за кулинарията?
10. Кой са любимите ви виртуози в кухнята?

Happy Birthday Alex! Part 1 :)

Стандартен

Днешната публикация пиша с оргомно удоволствие! Приготвила съм не една, а цели две торти-и двете за Алекс 🙂 Ще ги разделя в две публикации за да отдам необходимото внимание на всяка от тях, а ето тук може да видите миналогодишната.

Както миналата, така и тази година майката на Алекс ми предостави пълна свобода 🙂 Можеше сама да решавам какви да бъдат тортите и на вид и на вкус!

Много отдавна исках да направя пингвини….всъщност исках да имам два пингвина на сватбената си торта, но това е друга тема. Та така идеята ми за пингвини се вързва и много добре със сезона и с повода, така, че нямаше как да не запретна ръкави 🙂 Ето и една снимка за загрявка:

Но нека всъщност да започна с рецептата за блатовете. Тъй като тортата е сравнително „малоцветна“ реших сърцевината ѝ да е по-контрастна. Спрях се на виножитови блатове.

Рецепта:

Продукти:

225 гр. захар

3 яйца

180 гр. разтопено и  охладено масло

75 мл. прясно мляко

225 гр. брашно

1 ч. л. бакпулвер

щипка сол

Приготовление:

За приготвянето на блата не ви е нужен миксер.

Първо разбиваме на пухкав крем яйцата с захарта.

Предварително пресяваме брашното, заедно с бакпулвера и щипка сол. Постепенно на два или три пъти, прибавяме брашнената смес, маслото и млякото към яйчната смес. Препоръчително е да се започне и завърши с брашното.

След като сместа  е вече готова я разпределяме в 5 еднакви съда- купички или чаши…няма значение. Разпределяме сместа на пет равни части и я оцветяваме. Аз избрах лилав, син, зелен, червен и жълт цвят, но може и повече ;)

В предварително застлана с хартия за печене тава разпределяме смесите по следният начин:

изсипваме синята смес, в нейният център изсипваме лилавата, в нейната среда зелената…и така докато не сме изсипали всички подготвени смеси.

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса, за около 30 минути или до суха клечка.

Получават се цветни кръгове, който при разрязване наподобяват дъга.

Тъй като не разполагам с разрез ви показвам само как изглеждаха изпечени при сглобяването на тортата.

Пълнежа е с любимият ми кокосов крем:

500 гр. маскарпоне

5 с.л. пудра захар

100/150 мл. неподсладено кондензирано мляко (може да замените с високомаслено прясно мляко)

100 гр. кокосови стърготини

Разбиваме маскарпонето със пудрата захар и прясното мляко с миксер. Ако крема ви се стори не достатъчно сладък добавете още захар. Ако стане много гъст добавете още малко мляко, ако стане много рядък добавете още кокосови стърготини и/или пудра захар. Крема не става много сладък, така, че ако не желаете може да добавите още захар, като съответно увеличите количеството мляко.

Освен това ще са ви нужни:

15 бишкоти савоярди

200 мл. сироп от бъз

Сиропа от бъз разреждаме в 100 мил. вода и с него напояваме блата и бишкотите.

Сглобяване:

Разрязваме блата на две. Сиропираме основата и измазваме с 1/2 от кокосовия крем. Върху крема нареждаме напоените бишкоти и върху тях нанасяме останалата част от крема. Покриваме с вторият блат и оставяме в хладилника за около половин час да стегне.

След това измазваме с маслен крем:

125 гр. меко масло

пакетче ванилия

250 гр. пудра захар

2.с.л. прясно мляко

Разбиваме мекото масло с миксер, прибавяме ванилията и постепенно пудрата захар. Когато захарта е напълно разтворена добавяме прясното мляко.  Трябва да получим пухкава и хомогенна маса. Ако масленият крем стане много рядък, добавете още захар да го сгъстите, ако стане много гъст, добавете още мляко, за да разредите.

Измазваме тортата равномерно с масленият крем и оставяме в хладилник за още няколко часа да стегне, преди да я покрием с фондан, най-добре една нощ.

За тази торта ми беше необходим около 600гр. бял и около 250 гр. оцветен в черно фондан.

Честно казано е много трудно да се оцвети черен от бял фондан…същото важи между другото и за червеното.

Аз бях правила опити преди…но честно казано получих доста сив (НЕ черен) фондан, който стана доста ронлив и се нацепи ужасно! Доста ядове брах тогава…ама хайде да не си припомням, че още се ядосвам като се сетя.

В крайна сметка исках да ви посъветвам, ако решите да украсявате с черен или червен фондан просто да си купите готов вече оцветен. Вярно, че е по-скъп, но 100% ще си спестите много нерви и главоболия 🙂

Ето я и тортата:

Мммм….съвсем забравих да разкажа са иглуто 🙂

Всъщност направата му беше по-лесна от колкото си мислех, но за жалост не успях да направя постъпкови снимки, тъй като го правих по малките часове 🙂

За направата му смесих няколко обикновени бисквити с масло и течен шоколад.  Сложих сместа в една малка купичка на стегне и покрих с фондан.

Ето и едно клипче как да си направите пингвинчета:

Ето я и мама Пингвин:

и малкото пингвинче:

и ето пак цялата торта:

В следващата си публикация ще ви покажа приятелите на това сладко създание :

to be continued…

Кайсиев чийзкейк

Стандартен

В горещите летни дни изобилието от плодове, вкусове и цветове е на моменти дори мъчително 🙂 Именно това изобилие бе причината за днешният ми чийзкейк. Преди две седмици си купих около 6- килограмова щайгичка с кайсии 🙂 (на изключително изгодна цена), за да направя сладко. Оказа се обаче, че не разполагам с достатъчно буркани…и част от сладкото бе пюрирано и замразено 🙂

Преди време бях правила чийзкейк с тиква и днес просто реших да заменя пюрето от тиквата с пюрирано кайсиево сладко.

Рецептата е абсолютно същата, но за всеки случай я пиша отново:

Необходими продукти за плънката:

250-300 гр. гъсто сладко от кайсии  (пюрирано)

3 големи яйца

1 кутия филаделфия (175гр.)

225 гр.  фина извара

145 гр. кафява захар

1/4 ч.л. сол

ванилия

* Препоръчвам ви да не използвате нискомаслени продукти, тъй като плънката може да не се стегне достатъчно и чийзкейка да остане течен. За да се подсигурите, че плънката ви няма да остане течна, може да прибавите към сместта 2 с.л. брашно или нишесте – това ще отнеме излишната влага.

за блата:

150гр. шоколадови бисквити

4-5 с.л. разтопено масло

4 с.л. сироп от агаве или мед

1с.л. пудра захар

За да не ви доскучае от рецептата ето хоп едно резенче 🙂

за фростинга:

100 мл. сладкарска сметана

200 гр. фина извара

кокосови стърготини на вкус

кокосов чипс

пудра захар на вкус, при мен около 3 с.л.

приготовление: Натрошаваме бисквитите с блендер, омесваме ги с маслото и захарта и изпичаме във фурната на 180 градуса за около 8-10 минути. Изваждаме блата от фурната и го оставяме да се охлади. През това време смесваме сиренето Филаделфия с изварата и бъркаме за около минута с миксер на ниска степен. Постепенно се добавя захарта, а след нея едно по едно яйцата. Най-накрая се добавя пюрираното сладко от кайсии и ванилията. Внимава се, сместа да не се бърка прекалено дълго. След като блата се е охладил, изсипваме плънката и печем за около 30 минути на 180 градуса, след това намаляваме температурата до 160 и печем за още 10 минути. Поставете тава пълна с гореща вода най-отдолу на фурната, така във фурната ще има достатъчно влага и кейкът ще е с чудесна гладка консистенция. Декорирайте по собствен вкус :), в случая аз се спрях върху кокосов фростинг и наскоро открития в магазина кокосов чипс.

За фростинга разбивате сметаната на сняг и постепенно добавяте изварата, захарта и накрая кокосовите стърготини. Не прекалявайте с бъркането, за да не се пресече сметаната. Поръсвате с кокосовият чипс и готово!

Да ви е сладко :)

…и докато правя снимки, някой вече беше станал нетърпелив  🙂

Носталгична поща

Стандартен

Сладки прасковки…изведнъж в съзнанието ми изплуват хиляди спомени от детството. Няма как да не свържа вкуса, аромата и вида на тези малки вкуснотии с безброй детски рождени дни и гостита.

Имам чувството, че те бяха задължителна част от всяко едно от тях. Сигурно няма майка или баба, която да не ги е приготвяла поне веднъж за децата си.

Мисля, че тук е момента да се отправя към рецептата, иначе рискувам да въвлеча всички вас в най-различни сълзливи и сантиментални разкази за детството си, всъщност за детството си и за прасковките 😀

Все пак не мога да не споделя, че само видът и ароматът им ме връща към едни от най-топлите и мили години в живота ми 🙂

Ето и рецептата, която за съжаление вече не помня от къде намерих:

Продукти за около 30 броя :

4 яйца

250мл. олио

250 гр. захар

около половин килограм брашно

един пакет бакпулвер

едно пакетче ванилия

За пълнежа и за слепването:

смлени орехи

шипков мармалад

Приготовление:

Разбиваме яйцата и захарта с миксер и добавяме ванилията и олиото. Оставяме ги настрана. Пресяваме брашното и към него прибавяме бакпулвера. Постепенно го добавяме към яйчната смес, като постоянно бъркаме. Оставяме сместа за около 15 минути настрана.

От полученото тесто, което със сигурност е доста лепкаво, оформяме топчета с големината на орех. За да ни е по-лесно да оформим топчета е нужно да си намокрим ръцете с вода, но не бива да прекаляваме с водата. Ръцете ни трябва да са по-скоро влажни, отколкото мокри.

Топчетата слагаме върху хартия за печене, на достатъчно разстояние едни от други, тъй като увеличават обема си. Изпичаме ги в предварително загрята на 175 градуса фурна.Печем до леко порозовяване.

Изваждаме от фурната и изчакваме да се охладят напълно преди да преминем към по нататъшната подготовка.

Докато чакаме половинките на прасковките да изстинат разтваряме в два отделни съда червена и жълта сладкарска боя. В отделна купичка си подготвяме кристална захар, в която по късно ще ги оваляме.

Издълбаваме изстиналите половинки. Издълбаното смесваме със смлените орехи и малко маскарпоне или меко масло. Слагаме толково масло, колкото да получим сравнително компактна смес, която да не се рони, може да заместим маслото със сладко от шипки или със течен шоколад.

Във всяка издълбана половинка слагаме от плънката, намазваме с шипков мармалад и слепваме. Потопяваме всяка половинкаса кратко в оцветеното мляко и овалваме в кристалната захар. Едната половина оцветяваме в жълто, а другата в червено.

Оставяме готовите прасковки върху кухненска хартия, за да може да попие ненужната влажност.

След като изсъхнат можем да ги нападаме! 😀

Сладките жълъди са по рецепта на моята мила баба 🙂 Която освен, че е чудесен човек и приятел, има и златни ръце! Прилагам ви оригиналната рецепта:

Ако все пак някой изпитва някаква неяснота, ето и рецептата преписана от мен:

1 пакет маграрин или 2 малки пакета масло – общо 250 гр.

3 жълтъка

1 ч.л. сода бикарбонат

2 ч.ч. пудра захар

3 ч.ч. брашно

един шоколад или кувертюра

около две шепи счукани на ситно орехи

Приготовление:

Разбъркваме трите жълтъка с маслото и захарта. Накрая добавяме брашното и содата. Слагаме по една чаена лъжичка от тестото върху хартия за печене и печем в слаба фурна.

Вадим сладките и изчакваме да изстинат напълно. Слепваме ги с шипков мармалад. Потопяваме единият край на слепените сладки в разтопеният шоколад и след това в смлените орехи. Оставяме върху кухненска хартия докато шоколада стегне. Като изсъхнат напълно започваме с пълна сила да ги унищожавеме! Един по един, бавно и полека, с кафе, с чай или просто ей така!

Нека все пак направим сладостите три на брой…нали числото три носи щастие!

Следващото предложение не е нито носталгично, нито познато от детството ми! Предлагам ви просто едни от най-любимите ми сладости:

Бананови мъфини с кокосов фростинг

Рецепта:

1/2 ч.ч. разтопено и изстинало масло

2 големи яйца

3 зрели банана

1.ч.л. ванилия

2 ч.л. канела

1 3/4 ч.ч. брашно

3/4 ч.ч. кристална захар

2 ч.л. бакпулвер

щипка сол

1 ч.ч. натрошени на ситно орехи

За фростинга:

250 гр. маскарпоне

30 гр. меко масло

50 гр. пудра захар (може и по-малко)

кокосови стърготини за поръсване

Приготовление:

Намачкваме бананите.

Изваждаме маскарпонето и маслото от хладилник, за да са на стайна температура.

Смесваме сухите и мокрите съставки по отделно и след това прибавяме мокрите към сухите. Не бъркаме много, само докато ги смесим. Не ви е нужен миксер, може да разбъркате и с вилица, ако нямате подходяща бъркалка. Печем на 180 градуса за около 20 минути.

За фростинга:

Разбиваме маскарпонето с маслото и захарта с миксер, по желание добавяме кокосови стърготини към крема или просто наръсваме накрая.

Аз обожавам вкуса на кокос и слагам и в крема и отгоре. Проблемът е обаче, че ако сложите кокосови стърготини в маскарпонето, фростинга НЕ става гладък и като шприцовате се получават балончета и неравности. Мен обаче това не ме спря 😀 иначе не усещам така интензивно вкуса на кокос. Вие обаче може само да наръсите, за да имате гладък и плътен фростинг.

Шприцовате го върху изстиналите мъфини, поръсвате със стърготините и готово!

Да ви е сладко!