Tag Archives: Парти хапки

Парти банички на клечка

Standard

С наближаването на рожденият ден на Ния започвам все по-трескаво да обмислям каква да е храната за партито ѝ. Неотдавна бях приготвила тези мини парти банички и мисля отново да заложа на тях. Супер бързи, лесни и ефектни.

Мини банички на клечка

 

Необходими продукти:

1 опаковка готово бутер тесто – 300гр.

200 гр. краве сирене

2 яйца

15-20 дървени шишчета

 

Мини банички на клечка

 

Метод за направата им:

Банички на клечка Kopie-001

1. Разрязваме бутер тестото на два правоъгълника и намазваме със смес от 200гр. натрошено сирене, разбъркано с едно яйце и един белтък. С вторият жълтък мажем баничките отгоре.

2. Навиваме правоъгълниците на рула.

3. Разрязваме рулата напречно на разстояние около 1,5см.

4. Намазваме баничките с жълтъка и печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути.

5. Готовите банички набождаме на клечка и ги забиваме върху предварително опакована пиафлора.

 

Мини банички на клечка

 

До скоро!

 

 

 

 

 

 

Летен Фест в Еделвайс, новото ми име и предизвикателството Ани

Standard
Всъщност предизвикателствата са три 🙂
Започвам с кулинарното и изключително приятно предизвикателство при Надя.  Вече съм ви разказвала за нея в тази публикация. Тази година тя беше част от Летният Фест, който се организираше от общината. Имаше много забавления за малки и големи. За децата  имаше гримиране, по избран от тях модел. Освен това имаше така нареченият Spielmobil, което представлява една стара, т.е. излязла от истинската си употреба пожарникарска, строителна  или друга кола, каравана, автобус и т.н.. Целта на въпросната кола е да предложи на децата въжмоност за игра, когато тя не съществува. Да речем на места, на които няма детски площадки или както в случая на един такъв фест.  Децата могат да я разгледат и да си играят с играчките и оборудването: най често има водни игри, топки, огромни легени, който се пълнят с вода и децата ловят риби (пластмасови естествено).  Ох, малко се отплеснах…но наистина е интересно и е нещо, което да речем в България не съществува като вид и форма на забавление.
Освен това имаше сцена, на която различни музикални и танцови групи ни забавляваха.
Задачата на Надя бе да се грижи за телесното благоденствие на хората, предлагайки вкусни и апетитни храни. Такива имаше естествено в изобилие! Все още си спомням вкуса на прекрасните зеленчукови шишчета на грил…а колко вкусен бе дресинга само…Освен това имаше кус-кус с билки и зеленчуци, както и огрооооомни бургери и още много вкусотийки 🙂
Аз лично се грижих за десерта т.е. сладката част. Благодаря на Надя за прекрасната възможност! Научих много и спечелих много ценен опит!
Всъщност това бе един от най-мащабните ми проекти и беше много интересно и същевременно напрегнато да подготвя „менюто“. Трябваше да е едновременно ефектно, не много трудоемко (имайки предвид количествата), лесно преносимо, трайно и освен това човек трябваше да има възможността да си хапне десерта без прибори!
Пръв във всички класации се оказа господин Мъфин и как не! Абсолютно заслужено. Мъфинът не само дава безброй възможни вкусове, а и избора за декорация е едва ли не безкраен.
Аз се спрях на две изпитани и многократно доказали се рецепти :
Tropical Cupcake
Chocolate Chestnut Cupcake
Tropical Cupcake
Следващият ми избор беше Cakе Pops. Това обаче се оказа истинско фиаско! Тъй като не съм свикнала лятото в Мюнхен да е „истинско“ и да надвишава 25 градуса, изобщо не помислих, че шоколада ще се топи на 40 градуса на слънце…..ето така човек трупа опит! 30 минути след като ги изкарах започнаха да капят като зрели круши 😀 Интересно обаче или по точно в потвърждение на законите на Мърфи те бяха един от най-желаните десерти 🙂 Сега нали знаете, че съм тичала да вадя студени от хладилника 🙂 Тогава не ми беше така забавно, приех го като провал, но сега се прокрадва сладка усмивка на лицето ми и лек гъдел в стомаха 🙂
Имаше три цвята: розово за момичета, синьо за момчета и тъмен шоколад за всички останали 🙂
Lemon Cake Pops
Lemon Cake Pops
Следващата сладост в списъка ми бяха меденките, които поднесох на сватбените ни гости.
Honey Cookies
Имаше и още няколко десерта, но за жалост си бях забравила камерата!!! и нямам снимки от тях…Опит, опит, опит трупам!!!
Ето го и най-верният ми фен, дегизиран като ангел:
The most loyal fan
След доста дълго обмисляне реших да променя името си, това на страницата всъщност, иначе аз още съм си Нунката 🙂 Новото име е Sweetland Republic. Имам си и ново лого, за което сърдечно благодаря на съпругът си 🙂
Нямаше как да не спомена промяната на името в днешната си публикация, но цялата история ще запазя за един по-късен етап, когато дай боже ще имам доста за разказване 🙂
Ето, че и неусетно стана време за предизвикателството на Ани.
Обясненията за предизвикателството съща са от нея:
„От известно време в интернет пространството между кулинарните блогъри с под 200 последователи тече  игра от типа „Предизвиквам те – предай нататък“ .
Един блoгър oтгoваря на 10 въпрoса , задени oт друг блoгър и oт свoя страна задава други 10 въпрoса на други 10 блoгъри с пoд 200 пoследoватели“
Предизвикана от Ани отговарям на нейните 10 въпроса:
1. Имате ли лични приятелства сред блогърите?
Да, но за мен е по-точно да се каже, че имам блогъри сред приятелите 🙂 Не съм създавала приятелства с вече съществуващи блогъри, но се зародиха няколко добри познанства.
2. Смятате ли, че времето , което отделяте на вашия блог е достатъчно?
Не мога да определя точно. Понякога имам чувството, че съм изцяло погълната от блога. Друг път си мисля, че трябва да инвестирам много повече и да изпробвам много повече неща, за да е интересен.
3. Бихте ли се занимавали професионално с хобито си?
Да, това е крайната ми цел. В момента съм все още на фаза „зреене“. Имам идеи, които обаче все още имат нужда от шлифоване.
4. Кое място в света бихте посетили повече от веднъж?
О, много, много места. Страшно много обичам да пътувам и се стремя всеки път да посещавам различни места. Ужасно щастлива съм, че и съпругът ми споделя тази ми страст и откриваме света заедно. Любими са ми много места: Рим, Барселона, Андалусия, Северна Испания, Чинкуе Тере, Перуджа, Амстердам…Винаги, бих се връщала в Рим и Барселона. Мисля, че до момента това са абсолютните ми фаворити (като изключим родният ми град Пловдив, там не мога да се върна, защото е винаги в мен и с мен).
5. Имате ли любимо местенце – заведение, ресторант, кафене и кое е то и с какво ви спечели?
Имам няколко любими места. Най-общо мога да кажа, че ми харесват места, който предлагат интересна и здравословна кухня. За мен е важно храната да е не просто сготвено ястие, а да има вложена идея и мисъл. Харесват ми нетрадиционните комбинации на вкусове и аромати. Друг определящ и важен фактор е качеството на храната.
6. Мислите ли, че в България се цени достатъчно качествената храна?
За мен е доста трудно да определя, тъй като не живея в България вече повече от 10 години.
Въпреки това, не мисля, че българинът не цени качествената храна. По-скоро мисля, че българинът няма етаблирана кулинарна култура.
Мисля, че липсата на такава и „неоценеността“ на качествата храна е и икономически обусловена. Българинът не получа достатъчно средства на месец, за да може да инвестира в по-качествена храна. От друга страна пък нищо не може да се сравни с домашно отгледаните зеленчуци и плодове, които все още не са лукс на българският пазар.
Трудно ми е да дам конкретен отговор, тъй като и понятието „качествена храна“ не е такова.
Забелязвам обаче, че все повече блогъри публикуват рецепти с продукти, които не са типични за България. Това страшно ме радва, защото виждам как България се отваря към света и как започва лека полека на налага своята кулинарна култура. Мисля, че това е правилният път и освен това съм сигурна и виждам, че има много талантливи хора в България.
7.Ако трябва да избирате между скъп домакински уред, за който отдавна мечтаете или скъпа дреха,обувки или аксесоар, кое бихте избрали?
Домакински уред категорично.
8. Харесвате ли да смесвате нетрадиционни вкусове и коя е любимата ви комбинация?
Да обожавам. Има доста. Джинджифил, мента и бъз, сушени плодове и мента в студена салата от арабски кус кус. Сушени смокини и кестени в шоколадови кексчета. Супа от целина с джинджифил и лют пипер. Картофено пюре с уасаби. Винегрет за салата с малини, козе сирене с мед и лавандула и още много други…
9. На море или на планина?
На море през лятото и на планина през зимата.
10. Имате ли друго хоби?
Даа. Обичам да апликиран и да правя малки декорации. Декорациите, които сама правя са най-вече за празници и рождени дни. За собствената си сватба също направих част от декорацията 🙂
Ето и блогърите, които предизвиквам 🙂
а ето и въпросите:
1. Как открихте кулинарията за себе си?
2. Кое е най-вкусното ястие, което сте приготвяли?
3. Какво предпочитате: шоколад или ягоди?
4. Колко блога следите редовно?
5. Защо и кога решихте да си направите блог?
6. Кой е най-верният ви фен?
7. Хоби или професия е кулинарията за вас?
8. Разходка в планината или следобедно кафе с готварска книга в ръка?
9. Мислите ли, че фотографията е от основно значение за кулинарията?
10. Кой са любимите ви виртуози в кухнята?

Кейк попс или малки тортички на клечка

Standard
Здравейте, след дълга почивка съм ви приготвила дългоочакваните Кейк Попс.
Накратко казано малки тортички на клечка. Много обичан, бърз, лесен за консумиране и ефектен десерт. Възможностите за декорация за безброй много, както и вкусовете.
Вътрешността е мека, а обвивката твърда и много, много сладка :)- нали е изцяло от шоколад 🙂
_MG_5793-001
За приготовлението им ще са ви нужни:
300 гр. кекс- може да приготвите сами по ваша любима рецепта или просто да закупите готов. В случая съм използвала кекс с лимонов вкус. (рецептата е на края на днешната публикация). Препоръчвам ви да не използвате много сладък или шоколадов кекс, тъй като Кейк Попса е облян в шоколад и двете в съчетания са ужасно сладки.  Изберете лек, ароматен и не много сладък кекс.
60гр. меко масло
60 гр. пудра захар
140 гр. филаделфия, задължително използвайте пълномаслено, в никакъв случай не взимайте ниско маслено или обезмаслено. Кейк попса ще стане много течен и негоден за обработка, т.е. за оформяне.
ванилова есенция или друга по ваш вкус
200 гр. кувертюра тъмен шоколад (мин. 55% какао)
20 клечки
Приготовление:
Раздробяваме кекса на трохи или ако разполагате с блендер направо може да го „смелите“.
Важно е да стане на много ситни и фини трохи.
В отделен съд смесваме филаделфията, маслото, захарта и есенцията и разбиваме с миксер за 3-4 минути.
След като сместа е готова я добавяме по етапно към трохите.
Важното в случая е да не се добавя наведнъж а лъжица по лъжица. Трябва да получим маса, която да е лесна за оформяне и не се лепи по ръцете. Ако добавите цялата филаделфия-смес наведнъж има опасност масата за оформяне да стане прекалено влажна и да не може да оформите кейк попса.
Когато сместа вече не лепне по ръцете оформяте 20 топчета с големината на орех, всъщност моите са минимално по-малки от орех, може би с големината на грозде 🙂
Всъщност това няма кой знае какво значение, важното е да могат да се хапнат наведнъж 🙂
След като оформим кейк попса го оставяме в хладилника за половин час да стегне. Може да го оставите и в камерата, но внимавайте да не замръзне, защото после ще е трудно да ги сложим на клечките.
През това време разтопяваме кувертюрата на водна баня и оставяме настрана да се охлади леко. Кувертюрата трябва да е с телесна температура когато потопяваме кейк попса.
За да закрепим здраво клечките към самите кейк попсчета им потопяваме върха, на дълбочина около сантиметър в шоколада и след това ги забиваме в тортичките.  Ако решите да прескочите този етап има опасност тортичките да ви се плъзнат по клечката и да не останат на върха, където им е мястото 🙂
След като сме ги наболи на клечките ги потопяваме в шоколада и внимаваме да покрием от всички страни. Забиваме ги върху стиропор или върху пиафлора за да стегне шоколада.
В случай, че решите да ги украсите с цветни шоколадови пръчици, сърчица и т.н. Шоколада трябва да е все още леко мек за да се закрепят, ако пък вече се е втвърдил може да сложите няколко точици шоколад и да залепите.
Не въртете и не усуквайте тортичките след като ги извадите от кувертюрата, а леко с почукване върху ръба на купата ги изтръскайте. В противен случай повърхността няма да остане гладка.
Декорацията е изцяло по ваш вкус и настроение.
Аз направих Кейк Попса за Рожденият Ден на Ния, т.е. бяха съгласувани с темата, а именно Сови и Совоподобни 🙂
Отделно за да задоволя експериментаторската си натура направих няколко сърчица, рибки и топчета 🙂
Cake pops-Кейк Попс
Да не забравя и рецептата за лимонов кекс 🙂
Продукти:
250 гр. меко масло
200 гр. захар
ванилия
настъргана кора и сок от един лимон
щипка сол
4 яйца
200 гр. брашно
50 гр. нишесте
2 ч.л. бакпулвер
Приготовление:
Разбиваме маслото, захарта, лимоновата кора, солта и ванилията с миксер. Добавяме яйцата едно по едно.
 В отделна купа смесваме брашното, нишестето и бакпулвера и ги добавяме към яйчната смес на порции.
Печем в продълговата форма за кекс с дължина 25-28 см. в предварително загряна фурна на 170 градуса за около 50 минути.
Вадим сладкиша от фурната и го набождаме неколкократно с дървено шишче или клечка за зъби и го напояваме с лимоновият сок. Оставяме върху метална решетка да изстине напълно.
Препоръчвам ви да го оставите да престои поне 3 часа, най-добре за една нощ, не само за да изстине напълно, а и за да поеме и усвои по-добре лимоновият аромат.
Cake pops-Кейк Попс
Както казва мечо Пух: колкото по-шарено, толкова по-шарено 😀
Cake pops-Кейк Попс
Спорна седмица!
До скоро 🙂

Солен полъх

Standard

Днес съм на солена вълна и съм приготвила две предястия. Първото ми предложение е крем супа от чушки.

При първоначалният прочит на рецептата не бях много убедена, че ще бъде сполучливо, нито пък че ще бъде вкусно. НО! Противно на всичките ми предразсъдъци се получи чудесна крем супа, която препоръчвам с две ръце! Освен, че е вкусна, тя е и диетична. Подходяща е за всички който се ограничават в приема на въглехидрати.

Не помня дали съм споменавала вече, че съм вегетарианка. Е, не абсолютна все пак 🙂 Рибка и морски продукти си хапвам, но и там си имам предпочитания:)

В тази връзка направих супата с два вида „гарнитура“- едната със скариди за мен и една с месце за мъжО 😀 Вие може да я направите според вкуса си.

Крем супа от чушки

Продукти за четири порции:

3 големи жълти чушки

1 голяма червена чушка

150 мл. кокосово мляко

600 мл. зеленчуков бульон (аз просто разтварям 1 с.л. вегета в 600 мл. гореща вода)

една голяма скилидка чесън

пресен джинджифил – парче голямо колкото орех

една малка люта чушка

една голяма глава червен лук

черен пипер

за гарнитура:

пуешки гърди, скариди или пушена пуешка шунка

Приготовление:

Измиваме чушките, разрязваме ги на две и ги почистваме от семките. Слагаме си с разрязаната страна надолу и ги печем на фурна, като използваме само опцията „грил“. Ако имате чушкопек и той ще ви свърши чудесна работа.

Когато кожата им започне да се подува и образува мехурчета ги вадим и ги слагаме в найлонов плик да се задушат- така по-лесно ще успеем да ги отделим кожата. Обелените чушки оставяме настрана. Взимаме лука и го нарязваме на кръгове, запържваме го в 2 с.л. олио докато стане леко прозрачен. Изваждаме лука и го оставяме настрана. В същата тенджера, в която сме запържили лука слагаме нарязаният на дребно чесън и джинджифила. Запържваме за няколко секунди и заливаме с горещият бульон. Прибавяме на ситно нарязаната люта чушка и оставяме течността да ври за около 10 минути.  Добавяме кокосовото мляко и нарязаните на четвъртинки чушки. Оставяме сместа да кипне и сваляме от огъня. Пасираме супата подправяме с черен пипер и поднасяме с запърженият лук и избраната от нас гарнитура, в случая пържено пуешко филе или скариди.

Палачинки с тиквички

За разлика от първото предястие това не се отличава с нисък брой калории :D, дори напротив, но пък е ужасно вкусно! За рецептата съм използвала тъмни тиквички, а то всъщност други не се намират навсякъде в Мюнхен. Палачинките се приготвят бързо, а количеството което се получи е достатъчно за четирима.

Бих ги предложила като предястие, като хапки за парти, а защо не и за основно. Пълнежа може да бъде разнообразен, аз се спрях на пушена сьомга с хрянова паста и маслини с рикота и чедър.

За палачинките са ви нужни следните продукти:

3 броя средно големи тъмни тиквички

3 големи яйца

250 мл. прясно мляко (1ч.ч.)

150 гр. брашно (1 ч.ч.)

щипка сол

риган

пресен копър

пресен магданоз

*за уточнение чашата която ползвам за мерителна единица има вместимост 250 мл.

Приготовление:

Настъргваме тиквичките на едрата страна на реднето, изстискваме с ръце сока и ги оставяме настрана.

В отделна купа разбъркваме яйцата с млякото и солта, постепенно прибавяме брашното. Накрая слагаме постепенно настърганите тиквички и подправяме.

В нагорещен и намаслен тиган слагаме по един черпак от сместа и пържим като обикновени палачинки.

Ако сместта ви се получи твърде гъста и не се разнася добре по дъното на тигана добавете още малко прясно мляко, но внимавайте да не прекалите, иначе стават лигави.

Пълнеж:

пушена сьомга около 200 гр.

рикота около 100 гр.

две шепи маслини без костилките

100 гр. сирене чедър

хрянова паста

Палачинките разделих на две части. Едната намазах с хрянова паста и отгоре поставих пушената сьомга. Другата намазах с рикота, поръсих с настърган чедър и с парченца маслини. Естествено може да ги напълните и с други продукти.

Навиваме палачинките, разрязваме ги напречно- като суши и сервираме:) Ако желаете може да си направите и чеснов дип към тях. (едно кисело мляко разбъркано с една скилидка пресован чесън, копър, сол и малко черен пипер)

Надявам се да ви допаднат!

Да ви е вкусно:)