Мисля, че няма нужда да обяснявам защо ме няма от толкова време, след като ви споделя най-голямата си новина! А именно че се омъжих 🙂 Като всяка булка и аз исках всичко да е перфектно, красиво и изпипано до последният детайл, така че запретнах ръкави и трескаво се заех с подготовката за този дългоочакван ден 🙂
За самата подготовка на сватбата няма да разказвам подробно, ще ви кажа само че беше доста вълнуващо, много приятно, същевременно напрегнато, а на моменти и изнервящо. Крайният резултат обаче беше точно това което искахме. Някои от нещата даже бяха по-хубави от очакваното, други естествено не, но за тях няма да говорим 😉 А ето я и булката:
Тук естествено е мястото да отправя най-искрените си благодарности към нашия фотограф Боян Христов. Той се справи повече от чудесно!
Ето ме и на светло 🙂
Всъщност за сватбата мога много да разказвам, но ще си запазя правото за друг път 🙂 Това, което много отдавна исках да публикувам са подаръчетата за гостите. Много дълго време обмислях какво да поднесем на гостите. В нета попадах на всякакви идеи- бонбонки, уханни канелени пръчици, снимки, рамки, отварачки, порцеланови фигурки, бутилки, подкови, бурканчета със мед или сладко… и какво ли още не. Нищо от тези неща, обаче не ме грабна и не ми се стори достатъчно добро за моите гости 😉 Почти се бях отказала от идеята да има подаръчета, когато се сетих какво бях видяла много отдавна при Ирина (благодаря и на нея за вдъхновението!).
Няколко дена по-късно всички необходими материали бяха на лице, а именно:
Рецептата за меденките може да видите при Ирина, тъй като не съм променяла нищо, а и нейните пояснения са много ясни и точни.
За 115-те меденки ми беше нужно тройно количество от тестото.
За декорацията са нужни:
захарни перли
около 2кг. бял фондан, който може да оцветите по собствен вкус
гелови бои
щипки, текстурни бордове или щампи, за създаване на релефна повърхност (може и подръчни материали мрежички, дантели и т.н.)
перлен дъст или спрей
белтък или вода за слепване, ако е необходимо
Меденките са с много голяма трайност, така, че може да ги приготвите дори и месец по-рано. За самото приготвяне ми бяха нужни три дена, в които включвам печене на сладките, декорация и опаковане. Имайте в предвид, че след омесване на самото тесто то също трябва да престои няколко часа (най-добре една нощ) преди по нататъшна обработка. Естествено ми бяха необходими и още две ръце, които неуморно ми помагаха. Благодаря ти мамо!!!
Освен всичко гореизброено се нуждаете от торбички, панделки и етикети за да опаковате сладките.
На мен ми бяха необходими и 115 целофанени торбички, използвах размер 9×13см.
За панделките се чудех дали да са най-обикновени или текстилни. Пробвах със златиста тъкана панделка, но ми стоеше някак грубо и в крайна сметка се спрях на най-обикновена едноцветна панделка.
За етикетите ми помогна бъдещият ми съпруг, за което много му благодаря! Дизайна и отпечатването са негово дело. Аз се погрижих само да намеря подходяща хартия за принтера, която в последствие се оказа, че е абсолютно същата като хартията на поканите – пак наше дело :). Тук се сещам да ви покажа и етикетите, които младоженеца направи за сватбеното вино и ракия :), малко off topic, но се надявам да ви е интересно 🙂
Етикет за бяло вино:
Етикет за червено вино:
Етикет за сватбена ракия:
и накрая етикетите за сладките:
След краткото ми лирично отклонение, мисля, че е време сладките 🙂
в жълто:
в бяло:
в лилаво:
в прасковено:
в розово:
Ето така изглеждаха в готов и завършен вид:
А тази ми беше любимата 🙂
Това са част от сладките, готови за подаряване на сватбения ден:
Това е засега от мен, надявам се да са ви харесали сладките, така както се харесаха на нашите гости 🙂
Само за уточнение последните четири снимки са от Боян.
До скоро!
Булката