Всъщност предизвикателствата са три 🙂
Започвам с кулинарното и изключително приятно предизвикателство при Надя. Вече съм ви разказвала за нея в
тази публикация. Тази година тя беше част от Летният Фест, който се организираше от общината. Имаше много забавления за малки и големи. За децата имаше гримиране, по избран от тях модел. Освен това имаше така нареченият Spielmobil, което представлява една стара, т.е. излязла от истинската си употреба пожарникарска, строителна или друга кола, каравана, автобус и т.н.. Целта на въпросната кола е да предложи на децата въжмоност за игра, когато тя не съществува. Да речем на места, на които няма детски площадки или както в случая на един такъв фест. Децата могат да я разгледат и да си играят с играчките и оборудването: най често има водни игри, топки, огромни легени, който се пълнят с вода и децата ловят риби (пластмасови естествено). Ох, малко се отплеснах…но наистина е интересно и е нещо, което да речем в България не съществува като вид и форма на забавление.
Освен това имаше сцена, на която различни музикални и танцови групи ни забавляваха.
Задачата на
Надя бе да се грижи за телесното благоденствие на хората, предлагайки вкусни и апетитни храни. Такива имаше естествено в изобилие! Все още си спомням вкуса на прекрасните зеленчукови шишчета на грил…а колко вкусен бе дресинга само…Освен това имаше кус-кус с билки и зеленчуци, както и огрооооомни бургери и още много вкусотийки 🙂
Аз лично се грижих за десерта т.е. сладката част. Благодаря на
Надя за прекрасната възможност! Научих много и спечелих много ценен опит!
Всъщност това бе един от най-мащабните ми проекти и беше много интересно и същевременно напрегнато да подготвя „менюто“. Трябваше да е едновременно ефектно, не много трудоемко (имайки предвид количествата), лесно преносимо, трайно и освен това човек трябваше да има възможността да си хапне десерта без прибори!
Пръв във всички класации се оказа господин Мъфин и как не! Абсолютно заслужено. Мъфинът не само дава безброй възможни вкусове, а и избора за декорация е едва ли не безкраен.
Аз се спрях на две изпитани и многократно доказали се рецепти :
Следващият ми избор беше
Cakе Pops. Това обаче се оказа истинско фиаско! Тъй като не съм свикнала лятото в Мюнхен да е „истинско“ и да надвишава 25 градуса, изобщо не помислих, че шоколада ще се топи на 40 градуса на слънце…..ето така човек трупа опит! 30 минути след като ги изкарах започнаха да капят като зрели круши 😀 Интересно обаче или по точно в потвърждение на законите на Мърфи те бяха един от най-желаните десерти 🙂 Сега нали знаете, че съм тичала да вадя студени от хладилника 🙂 Тогава не ми беше така забавно, приех го като провал, но сега се прокрадва сладка усмивка на лицето ми и лек гъдел в стомаха 🙂
Имаше три цвята: розово за момичета, синьо за момчета и тъмен шоколад за всички останали 🙂
Следващата сладост в списъка ми бяха
меденките, които поднесох на сватбените ни гости.
Имаше и още няколко десерта, но за жалост си бях забравила камерата!!! и нямам снимки от тях…Опит, опит, опит трупам!!!
Ето го и най-верният ми фен, дегизиран като ангел:
След доста дълго обмисляне реших да променя името си, това на страницата всъщност, иначе аз още съм си Нунката 🙂 Новото име е Sweetland Republic. Имам си и ново лого, за което сърдечно благодаря на съпругът си 🙂
Нямаше как да не спомена промяната на името в днешната си публикация, но цялата история ще запазя за един по-късен етап, когато дай боже ще имам доста за разказване 🙂
Обясненията за предизвикателството съща са от нея:
„От известно време в интернет пространството между кулинарните блогъри с под 200 последователи тече игра от типа „Предизвиквам те – предай нататък“ .
Един блoгър oтгoваря на 10 въпрoса , задени oт друг блoгър и oт свoя страна задава други 10 въпрoса на други 10 блoгъри с пoд 200 пoследoватели“
Предизвикана от Ани отговарям на нейните 10 въпроса:
1. Имате ли лични приятелства сред блогърите?
Да, но за мен е по-точно да се каже, че имам блогъри сред приятелите 🙂 Не съм създавала приятелства с вече съществуващи блогъри, но се зародиха няколко добри познанства.
2. Смятате ли, че времето , което отделяте на вашия блог е достатъчно?
Не мога да определя точно. Понякога имам чувството, че съм изцяло погълната от блога. Друг път си мисля, че трябва да инвестирам много повече и да изпробвам много повече неща, за да е интересен.
3. Бихте ли се занимавали професионално с хобито си?
Да, това е крайната ми цел. В момента съм все още на фаза „зреене“. Имам идеи, които обаче все още имат нужда от шлифоване.
4. Кое място в света бихте посетили повече от веднъж?
О, много, много места. Страшно много обичам да пътувам и се стремя всеки път да посещавам различни места. Ужасно щастлива съм, че и съпругът ми споделя тази ми страст и откриваме света заедно. Любими са ми много места: Рим, Барселона, Андалусия, Северна Испания, Чинкуе Тере, Перуджа, Амстердам…Винаги, бих се връщала в Рим и Барселона. Мисля, че до момента това са абсолютните ми фаворити (като изключим родният ми град Пловдив, там не мога да се върна, защото е винаги в мен и с мен).
5. Имате ли любимо местенце – заведение, ресторант, кафене и кое е то и с какво ви спечели?
Имам няколко любими места. Най-общо мога да кажа, че ми харесват места, който предлагат интересна и здравословна кухня. За мен е важно храната да е не просто сготвено ястие, а да има вложена идея и мисъл. Харесват ми нетрадиционните комбинации на вкусове и аромати. Друг определящ и важен фактор е качеството на храната.
6. Мислите ли, че в България се цени достатъчно качествената храна?
За мен е доста трудно да определя, тъй като не живея в България вече повече от 10 години.
Въпреки това, не мисля, че българинът не цени качествената храна. По-скоро мисля, че българинът няма етаблирана кулинарна култура.
Мисля, че липсата на такава и „неоценеността“ на качествата храна е и икономически обусловена. Българинът не получа достатъчно средства на месец, за да може да инвестира в по-качествена храна. От друга страна пък нищо не може да се сравни с домашно отгледаните зеленчуци и плодове, които все още не са лукс на българският пазар.
Трудно ми е да дам конкретен отговор, тъй като и понятието „качествена храна“ не е такова.
Забелязвам обаче, че все повече блогъри публикуват рецепти с продукти, които не са типични за България. Това страшно ме радва, защото виждам как България се отваря към света и как започва лека полека на налага своята кулинарна култура. Мисля, че това е правилният път и освен това съм сигурна и виждам, че има много талантливи хора в България.
7.Ако трябва да избирате между скъп домакински уред, за който отдавна мечтаете или скъпа дреха,обувки или аксесоар, кое бихте избрали?
Домакински уред категорично.
8. Харесвате ли да смесвате нетрадиционни вкусове и коя е любимата ви комбинация?
Да обожавам. Има доста. Джинджифил, мента и бъз, сушени плодове и мента в студена салата от арабски кус кус. Сушени смокини и кестени в шоколадови кексчета. Супа от целина с джинджифил и лют пипер. Картофено пюре с уасаби. Винегрет за салата с малини, козе сирене с мед и лавандула и още много други…
9. На море или на планина?
На море през лятото и на планина през зимата.
10. Имате ли друго хоби?
Даа. Обичам да апликиран и да правя малки декорации. Декорациите, които сама правя са най-вече за празници и рождени дни. За собствената си сватба също направих част от декорацията 🙂
Ето и блогърите, които предизвиквам 🙂
а ето и въпросите:
1. Как открихте кулинарията за себе си?
2. Кое е най-вкусното ястие, което сте приготвяли?
3. Какво предпочитате: шоколад или ягоди?
4. Колко блога следите редовно?
5. Защо и кога решихте да си направите блог?
6. Кой е най-верният ви фен?
7. Хоби или професия е кулинарията за вас?
8. Разходка в планината или следобедно кафе с готварска книга в ръка?
9. Мислите ли, че фотографията е от основно значение за кулинарията?
10. Кой са любимите ви виртуози в кухнята?
, в случая аз се спрях върху кокосов фростинг и наскоро открития в магазина 
Sweetland Republic 